Жабата на Дзе

Живял някога в провинция Съчуан един богат човек на име Дзе. Имал ниви с тръстика, ниви с ориз, отглеждал безброй кучета и планински кози. Всяка година Дзе организирал голям пир в имението си, канел много гости и се събирали толкова хора, че дошлите по-късно трябвало да се задоволят с масите в градината, защото вътре в къщата вече нямало място дори за 女仆 – десетките девойки, които прислужвали на празненството. Храната била в изобилие и всички славели щедростта на стопанина.
Стопапнинът Дзе често обичал да си прави шеги с приятелите си. Понякога нареждал на слугите си да пуснат тихомълком някой дебел смок под масите и се смеел на суматохата после, друг път към края на вечерта (той) влизал за малко в стаята си, а после облечен в новата си жълта копринена дреха събирал кръг от гости около себе си и им задавал някоя гатанка. На отговорилите правилно Дзе давал хубава награда, а провалилите се осмивал заедно със своите свирачи. Тъй като по правило всеки, приближил се при задаването на загадката, трябвало да отговори, не много се осмелявали да влязат в близкият кръг на Дзе. Там отивали само най-умните и най-смелите, защото присмехулните песни на свирачите на Дзе се помнели дълго от тълпата. Онази година и Лао Ши бил там, а мястото му било сред най-добрите. Когато Дзе наместил важно дървената игла в косата си и се прибрал в стаята си, гостите започнали да шушукат. Лао Ши за пръв път присъствал на подобен пир и зачакал с интерес. След малко Дзе излязъл с жълтата си дреха, но нито спрял музиката за да каже нещо, нито пък прекъснал по някакъв начин празненството. Тази година шегата му била друга. Дзе бил наредил да поднесат на гостите по дванадесет блюда, едното от които обаче с развалена храна. След като изчакал да мине малко време, Дзе бавно погладил мустачките си и хитро попитал седящият до него гост дали харесва храната. Онзи отвърнал утвърдително и започнал да хвали готвача, кланяйки се през това време на Дзе. Тогава домакинът се обърнал към следващият гост, после към следващият и така докато не попитал всеки от близкият си кръг. Повечето се държали като първият гост, почтеният аптекар Ци, и не искали да обидят домакина, но някои решили да бъдат откровени и посочили разваленото ястие с почуда. Сред тях бил и Лао Ши, той не се поколебал да покаже искреност към Дзе, както заслужава един достоен приятел. Домакинът кимнал с разбиране и поканил с поклон тези проявили откровеност, след себе си. Минали през дълъг тъмен коридор и излезли в неголяма квадратна градина с квадратно езерце по средата и няколко реда дървени килии отстрани. Лао Ши никога досега не бил идвал в дома на Дзе, но спътниците му останали много изненадани, защото твърдели, че за пръв път виждали подобно място в къщата. А най-учудващо било, че в някои от килиите имало и други хора. Дзе изчакал и последният гост да мине през вратата, а после се обърнал към тях с лукава усмивка:
Останете тук, драги гости, и се наслаждавайте на храната, която слугите ми ще ви донесат! А комуто тя не е по вкуса, ще кажа само, че единственият начин да излезе отттук е да изяде моята жаба!
При тези думи Дзе отново се поклонил, сетне бързо излязъл и само след миг слугите му вече били заковали вратата отвън с дебели дъски и пирони.
Лао Ши намерил празна килия, легнал на одъра и зачакал. Привечер слугите спуснали с въже от покрива на килиите една бамбукова кошница пълна със същата развалена храна от обяд. Хората се нахвърлили върху нея, някои с отвращние извръщали глава, други ядяли едва-едва. По здрач, докато лежал в килията, Лао Ши изведнъж видял пред лицето си жабата. Тя била отвратително грозна, огромна като котка черно-зелена лъскава твар, с малки, пъплещи паразити по гърба. Явно току-що била изскочила от квадратното езеро, защото оставяла мокра следа след себе си. Лао Ши така се ужасил от чудовището, че не успял да издаде дори звук. Жабата изглеждала смразяващо, гледала го отблизо без да шава, а и той я гледал, защото не смеел дори да затвори очи. След малко тя се обърнала и тежко заподскачала обратно към черната вода. Много дни прекарал Лао Ши там и всеки ден виждал за малко жабата. Понякога не изглеждала толкова ужасна, но имало дни в които била направо зловеща. Една сутрин отчаяният Лао Ши извадил ножа си, отрязал парче от крака си, под бедрото, и го изял, стенейки, докато предъвквал окървавеното месо.
Същата вечер жабата щяла да умре.
Тогава мигом отнякъде се появили слугите на Дзе и го извели от квадратната градина. След като излекували крака, му дали магаре и го изпратили по пътя му. На вратата се появил Дзе с един вързоп от жълта коприна и любезно му предложил заслужената награда за изпитанието. Като видял вързопа Лао Ши се потреперал и си поколебал, но с треперещите си ръце приел наградата. После смушкал магарето и си тръгнал.